Управлението на токовете, протичащи през двигателя, управляващ електрониката, става критично за осигуряване на цялостната ефективност и надеждност на системата. В действителност токовете на двигателя могат да надхвърлят десетки ампери в такива приложения, което води до повишено разсейване на мощността вътре в инверторния модул, намалявайки неговата ефективност. По-голямата мощност за електронните компоненти на инвертора също води до по-високи температури, което впоследствие може да влоши тяхната производителност с течение на времето и/или да причини внезапни прекъсвания, ако надхвърли максимално допустимите стойности.
Няколко електронни компонента, широко използвани в системите за управление на мотори, са много чувствителни към работната температура на околната среда. Например електролитните кондензатори, които обикновено се използват за стабилизиране на основното захранващо напрежение на инвертора, са гарантирани от производителя за минимален брой часове без повреди.
Следователно, оптимизирането на топлинната производителност, в комбинация с компактен форм-фактор, е ключов аспект на фазата на проектиране на инвертора, който може да скрие клопки, ако не се обърне правилно внимание, което води до продукти с недостатъчна производителност.
Плътността на тока в печатната платка също е критичен фактор, когато токът протича между различни равнини през отвори. Пренапрежението на единична връзка поради лошо разположение може да доведе до внезапна повреда по време на работа, което прави анализа на този проблем също критичен.
